Изповедта на майстор Колю Фичето
Никола Фичев е бил извънредно добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за интервал от 23 години при водещи майстори от две съществени български школи Търновската и Корчанската (респективно Брациговската). Той е бил осведомен със актуалната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и остарялата българска доосманска архитектура, както е видно от личните му реализации. Отлично и с огромна акуратност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки.
Сам и с опитност е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е планове и доста положителни макети за своите здания и уреди. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал се е от три непознати езика, нужни за договаряне на здания при работата му отвън българските земи. Той е професионално образования, образован, високо надарен създател, потвърдил на съвременниците си своя градивен талант с не една постройка и оборудване. При всичко това е бил и публично ангажирана персона, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е надълбоко набожен в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се смята за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане.
(Д-р арх. Николай Тулешков)
„ Добра работа сте свършили, ашколсун! Аз „ сполай ” в този момент няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя, тая работа за тях е – да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш…
И аз по този начин, каквото можах направих. Мостове градих, дето да събират човек с човека…и манастири, дето да го събират с бога… и чешми, дето утоляват жаждата на тялото… и храмове, че да утолява жаждата си и душата… и кули за часовници, че хората все желаят да уловят времето, та да си подредят нещата на съгласно него. Ама времето кой може го хвана, него го няма… Времето е в туй да слушаш какво ти споделя дървото и да накараш дървото да те слуша… и камъка… и пръста… и водата, да станеш едно с градежа и да го градиш така, че да остане.
Викат, самообразован съм бил – че то кой не е самообразован на тоя свят? То цялото учебно заведение е пред очите ти – в случай че имаш очи да го видиш, научаваш го, в случай че ли не – не. Аз мойто школо преди време на Баева морава го подкарах. Гледах на първо време от дряновските майстори, след това от всякакви дюлгери от Влашко до Цариград, и от Черното море до Дубровник. С албанци съм работил, с гърци, с турци, с италианци. Видял съм доста. На тия, дето не знаят, съм показвал, от тия, които знаят и могат, ум съм взимал. Който желае да научи нещо, научава го. Не желае ли, и 100 даскала да му туриш, все тая. Щото на човек можеш на мощ да му вземеш, но да му дадеш на мощ можеш ли…? И така… Над 15 черкови съм дигнал в годините – аз съм им правил теркове, аз съм ги считал, аз съм ги пазарил и аз съм ги градил. Като 
деца са ми! Като деца… И хубави станаха – за възхвала на майстора си и на господа. Че то моженето ни е от Бога, неможенето ние си го вършим сами…
За черкови даваха тогаз хората… и за школа, и за чешми… Пък не е като да са имали повече, от дребното си даваха. Та вий в този момент непроклинайте беднотията си, щото онуй дето през днешния ден идва на акъла ви, на следващия ден ще пристигна в ръцете ви...Можете да сте господари на всичко или плебеи на всички...
Ама между тях неградете толкова дувари, дето да ви разделят, ами повече мостове да ви събират… Правете, струвайте, оставете по нещо. Първом за това мислете. Не впрягайте талигата пред воловете. Като работиш със сърце, парите сами ще дойдат. Пък и… я гледайте тука, това е единствената ми фотография /б.р. – фотография от погребението на Първомайстора/. Ръцете ми…, виждате ли ги, скръстени са начело – празни. Нищо не съм вземал за себе си от тоя свят. Ама минаха кажи речи 130 лета откак си отидох, пък множеството дето го градих още си седи.
Айде, със здраве…
Инфо: www.webstage.bg
